НА МОРЕ С МАМА И ТАТИ

  В тези дни, с повече свободно време, отворихме старите кашони. Всичко в тях беше интересно, но най-голям интерес предизвикаха намерени снимки от преди 80 години. В тях имаше нещо вълшебно. Имаше нечии спомени, нечии преживявания, нечий живот! 80 години след като тези снимки бяха направени, две детски ръце държаха един отминал живот. А в моите мисли се появиха редица въпроси. Какви снимки ще държат в ръцете си децата на нашите деца? Дали ще открият нещо в старите кашони? Ще усетят ли аромата на стара хартия? Ще има ли по тях отчупени парчета, които красноречиво да разказват за неимоверния ход на времето? Ще има ли въпроси, кой е това, защо, кога, как? 

  Казват, че всяка фотография носи душа, част от тази на снимания и част от онази на снимащия! А може ли да съществува душата без тяло? Бог ни е дарил със сетива и колкото повече от тези сетива събудим, срещайки се с вече  направените снимки, толкова по-реално е изживяването ни от срещата с миналото в настоящето. Когато снимката се сдобие с тяло, започва да разказва своята история по онзи жив и дълбок начин, по който електронното изображение никога няма да успее!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *