Преди години, с колегата Пламен Андреев започнахме един проект, който по късно получи името “В контакт с миналото”. Бяхме си поставили целта да снимаме влакове – парни влакове.
Началото и цялата история, защо и как се стигна до постигането на тази цел можете да прочетете тук: https://blagovestafilipova.com/?p=368
След началото и дългия път, който извървяхме в лов на парните влакове на България, стигнахме до престижното участие в “Месец на фотография”, организирано от Фотографска Академия Янка Кюркчиева.
Изложбата “В контакт с миналото” бе открита в София, след това беше експонирана в Приморско и Варна. След откриването на изложбата във Варна, получихме покана от Радио Варна за интервю по темата, там участие взех само аз, тъй като Пламен Андреев беше възпрепятстван.
Месец след интервюто получих писмо от Георги Динчев. Мъж на 71 години, бивш служител на поредица престижни позиции в Българската Държавна Железница. Изложбата, интервюто, всичко това беше събудило в него емоции и спомени. В писмото си Георги Дичев прилагаше текст от литературно списание “Септември” от 1965 г. “Монолог за парата” на Стефан Продев. Предложението на Георги Дичев беше да разработя фото разказ по текста, който очевидно той познаваше до болка.
След като прочетох текста, който Георги Динчев предлагаше да визуализирам, останах впечатлена. Това не беше просто текст за локомотивите, това беше текст актуален тогава 1965 г. и също толкова актуален и днес. Сетих се за книгата “Малкия принц”. Книга която трябва да бъде прочетена като дете, юноша и възрастен, защото всяка възраст намира нещо за текущото си състояние. Точно това видях в текста “Монолог за парата”.
Думите във видеото говорят за истинските неща от живота, за любов, страст, уважение и най общо – за ценности, които днес, често се губят в динамиката на съвременното ежедневие.
Спирам да пиша, защото вероятно Ви отегчех и Ви оставям да се потопите в душата на едно пораснало дете:
Гледайте със звук.