Георги Динчев бе възрастен мъж на 71 години, служител на българска държавна железница. Намери ме след едно радио интервю във връзка с изложбата „В контакт с миналото“  И то как. Беше ми написал ръкописно писмо, което беше пристигнало за мен в Радио Варна.

  Когато се видяхме за първи път с г-н Динчев, беше облечен със сако, а на ревера му имаше малка значка във формата на локомотив. Чая, който си поръча изстина преди да успее да отпие от него. Беше донесъл албуми, книги и истории, които сякаш бяха чакали цяла вечност за бъдат отворени и споделени с някого. Говори дълго, много и увлекателно. Аз слушах в захлас и от време се питах: Това наистина ли ми се случва. Беше толкова вълнуващо!

    На следващата ни среща, започнахме работа по неговата идея. Неговото желание бе да създам фото разказ по текст на Стефан Продев „Монолог за парата“. Тази среща се състоя в т.н. от него механа.

  Механата се намираше в неговия дом. Място, което трудно мога да опиша с думи. Това беше машина на времето. Стаята в която влязохме беше един малък музей, съхранил в себе си, целия живот на възрастния човек..

    Тази т.н. механа беше събрала толкова истории и историйки, че човек можеше да стои там, да гледа, слуша, да задава въпрос след въпрос и на всеки въпрос имаше история дълга колкото за цял разказ. Колко много спомени имаше в тази стая? Колко много любов и романтика? Колко много стойност имаше всеки един предмет в нея? Запитах се, днес аз живея ли живот, който ще има толкова голямо значение, когато стана на неговите години?

…

    Личните истории които криеше тази стая ще останат в нея, но с вас, мога да споделя фотографиите, които направих там – в механата на Георги Дичев. Те, снимките говорят достатъчно красноречиво за ценностите и живота на този възрастен мъж. Живот, посветен на професията в Българската Държавна Железница, на семейството и на хобито си – фотографията!