Боби, беше ученичка в 12-ти клас. Предстоеше им бал. Випуск 2018. Като отговорник на класа ме покани да презентирам своята работа пред съучениците си. Когато приключих с нея си тръгнахме последни от класната стая. Тя ми изказа възхищението си от моята презентация и каза, че ако класа не решат да работят с мен тя ще го направи персонално. Беше толкова мило.
Класа избра да работи с мои колеги, които препоръчах, търсиха значително по ниска цена и това беше основателна причина. Месец по късно Боби ми се обади за да сподели, че желае да направи подарък на своя приятел и подаръка ще бъде ваучер за фотосесия. Когато тя сподели своето желание беше декември или януари. Беше зима и времето не беше нито снежно нито топло за да работим по това време. Разбрахме се да снимаме, когато се запролети. Така и сторихме.
С първите топли дни, когато зелените масиви по полето за преспали своя зимен съм и започват да поникват. Ние излязохме на вън да се заредим с първите слънчеви лъчи и да усетим свежестта на пролетта.
Тези млади влюбени бяха едно толкова чисти и истински в отношенията, че колкото и да ми искаше да избягам от клишето за заглавие на статията, на ум не ми дойде нищо по подходящо от love story. Това наистина беше любовна история. Започнала в училищния двор и вярвам ще продължи много напред във времето дълго, дълго …
