Беше петък, когато получих телефонно обаждане.

-Добър вечер, утре е нашия сватбен ден, свободна ли сте да заснемете? – започна един женски глас. Последваха секунди мълчание от моя страна!

Като сватбен фотограф, опита ми помни, че сватбите се капарират месеци, година по рано. Утре е нашия сватбен ден ми се случваше за първи път. Това нямаше никакво значение всъщност, още повече че бях свободна, но телефонното обаждане бе запомнящо се. Оказа се, че двойката всъщност са имали голяма сватба и на 29-ти февруари щяха да се врекат във вечна любов и пред Бог!

На много църковни бракове бях ставала свидетел до този момент. Някой от тях са събуждали сетивата ми, други не толкова. Този църковен брак беше от онези, които успяват да докоснат и най-дълбоките кътчета на душата ми. Веднъж врекли се пред Бог оставаме един до друг завинаги.

Любовта пред Бог „дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не преминава“

1 Коринтяни 13:4-8

Надникнах отвън. В студения зимен ден Катедралния храм на Варна беше почти празен. Тук там имаше хора, които са влезли за да постоят и запалят свещ. Влязох, беше тихо, по нищо не можеше човек да предположи, че след минути тук ще има сватба. Сватба, която щеше да се състои от него, нея и техните кумове.

Единият свещеник излезе и ме поздрави. Сподели, че работи отскоро в Катедралата и се чувства много добре. Каза, че по сватбите винаги има снимащи, но не всички умеят, защото трябва да се снима с душа, а не с машина. Погледна голямата раница на гърба ми и продължи: – Остави я, тежи ти. А и защо трябва да е толкова голяма. Малко трябва, но да идва отвътре! Усмихна се и се обърна. Вървейки към вратата каза, че изчакваме да се приготвят и останалите трима и започваме. Трима! Четирима Божи служители щяха да извършат бракосъчетанието!?

Запалиха осветлението, поканиха младоженците и сватбата започна. В уречено време запя и хора, атмосферата се преобрази напълно и присъствието на скромната сватбена свита в огромната празна Катедрала, беше необичайно. Удивително бе, колко истинска, силна и докосваща може да бъде една такава сватба. Може би най въздействаща сватба в Катедрален храм Варна, на която бях имала удоволствието да присъствам.