Сребрина беше разгледала прилично количество фотографски портфолиа, когато се свърза с мен. Още по телефона ми направи силно впечатление ентусиазма и с който води разговора. След седмица трябваше да пътувам до София и тя пожела да се видим. Живееха там, а сватбата им щеше да бъде на морския бряг. Толкова много романтика струеше от това момиче. Знаех, че техния ден ще бъде от онези сватбени дни, в които съм спокойна и вдъхновена да създавам моето изкуства такова, каквото е нужно за да разкажа тяхната история.

В началото на сватбения всичко вървеше чудесно. Не закъснявахме с графика, подготовката мина спокойно. След нея направихме кратка фотосесия в центъра на Варна и точно когато се отправихме към така вълнуващия и очакван момент, ритуала на плажната алея, се случи нещо неочаквано и като че ли не бе съобщението и в синоптичната прогноза.

Задуха ужасен вятър, небето почерня и само няколко минути ни деляха от мига в който от тоалетите на младоженците нямаше да остане и следа. Една жена от магазините покрай които буквално тичахме ни беше видяла и се притече на помощ. Отвори врата и ни приюти…Секунди по късно вятъра стана ураганен, по земята нападаха клони от дърветата, във въздуха летяха предмети, които хората не бяха успели да приберат, а дъждът който заваля помете всичко по пътя си. Сребрина стоеше и гледаше всичко това онемяла. По всичко изглеждаше, че арката на плажа и мечтата и да каже да на пясъка нямаше да се осъществят.

Във Варна летните бури са такива появят се от нищото, помитат всичко по пътя си и хубавото е, че си отиват точно така както са дошли. Сребрина не знаеше това, но аз го знаех. В онзи момент, се опитах просто да не досаждам, защото картината на вън беше толкова апокалиптична, че никой нормален нямаше да ми повярва, ако му бях казала: -спокойно то ей сега ще мине.

Когато дъжда започна да утихва аз се опитах да и разкажа за варненските бури. Думите ми вече звучаха по достоверно. Тя сякаш за миг ми повярва и това мъничко я успокои. Няколко минути по късно слънчевите лъчи пробиха и ние можехме да поемем глътка въздух и да чуем от ресторанта, че всичко ще бъде наред и след малко ще имаме пътека с цветя и арка на плажа. А когато отидохме…

Колко беше красив морския пейзаж след бурята. Морето беше тъмно синьо, а небето обсипано с облаци. След всяка буря изгрява слънце и тогава пейзажа е по живописен от всякога. Мечтата на Сребринa не просто се сбъдна, бурята сякаш предаде още повече стойност на нейния блян и доказа, че когато човек силно желае нещо, Бог намира начин да го дари с него. Притеснението от бурята се пренесе в положителни емоции, които дариха сватбата с много енергия, веселие, танци и любов. От онази любов, която даваме, когато осъзнаем, че да загубим някой или нещо би означавало много за нас.