Това беше един сватбен ден в който ползвахме чадърите едновременно да ни пазят от дъжд и от слънце. Не е ли нещо такова и семейния живот? След дъжда обаче винаги изгрява слънце, добре е да помним това, когато вали. Понякога е въпрос на търпение, а друг път на доверие!

…

Влязох при Катя за да снимам нейната подготовка. Оказа с, че тя бе решила да използваме времето, което имахме преди да започне сватбената програма малко по нетрадиционно. Докато на вън облаците закриваха слънцето и вещаеха дъжд, вместо да се тревожим какво ще случи после с Катя направихме една кратка будоара сесия. Както можете да се досетите тези кадри щяха да бъдат показани на Николай след сватбата. Онзи ден, денят, в който тя щеше да стане негова съпруга, той нямаше никаква представа какво сме снимали с Катя докато е пътувал към нея. Оригинално нали? А на вас минавало ли ви е през ум да направите подобен подарък на вашия бъдещ съпруг?

…

Дъжд все пак заваля. Бях много щастлива. Катя прие нещата хладнокръвно и с лекота прие, че трябва да бъдат някой промени по организацията. Когато дъжда спря, излязохме на вън. Един кратък коктейл запълни времето докато арката бъде изнеса отново и сватбената програма стартира с пълна сила. Чадърите си бяха свършили работата, което ги направи задължителен реквизит по време на фотосесията в сватбения ден. Все пак те бяха станало част от сватбената история на Катя и Николай. Чар и настроение има във всичко, просто е нужно да имаме сетива да го търсим и да му се наслаждаваме