Какво се случва обаче с тези снимки, след сватбения ден? Отиват на вашия компютър и си остават там.
Да оставите снимките си на някой хард и да им се любувате там, е като да се насладите на вкуса на шоколада гледайки снимката му върху опаковката му.
Помните ли онези времена, когато чакахме с нетърпение да проявим лентата за да видим снимките си? И колко беше вълнуващо само!? А помните ли, че тези снимки имаха аромат. О да колко специфична беше тази миризма. Когато ги вземехме от фото миришеха на прясно изсъхнали пигменти, а после след година две… когато кутията със снимки бъде отворена се носеше аромат на стара хартия. В тази кутия снимките не бяха проявени вчера, нито миналия месец, от тази кутия се носеше аромат на спомени.
Бог ни е дарил със сетива. Можем да виждаме, чуваме, докосваме, да помирисваме. Когато гледаме снимките си на компютъра ние само виждаме. Не докосваме хартията, която всеки път беше и все още може да бъде различна, не усещаме аромата и, които се променя с времето и неимоверно разказва за следите който оставя времето. Не чуваме! Ще кажете какво? Ами как какво, кутията издава звук при отварянето, листите от хартия шумолят…
Когато съхраняваме и гледаме снимките си на компютър ние се лишаваме от сетивата си и се опитваме да вкусим шоколада през опаковката.