втори фотограф
Когато започнах да упражнявам професията сватбен фотограф, работех сама. Преди това бях работила като втори фотограф или асистент с няколко опитни колеги и благодарение на това вече познавах една част от спецификата на сватбената фотография. В началото си мислех, че да работя сама няма да бъде толкова трудно и до някъде не беше. Справях се. Но с времето започнах да искам и търся повече. Не за себе си, а за вас младоженците.
Вие заслужавате да имате всеки миг, всяка секунда, всяко докосване и емоция от този един единствен ден. Искаше ми се да снимам тук, и там и после да се обърна и да взема онзи кадър как майката на булката рони сълзи докато баща и предава ръката и на нейния бъдещ съпруг. Защо всичко това се случваше в един и същ момент, не можеше ли да почака за да го заснема. Искаше ми се да спра времето. А понякога да го върна за зад…
Лека полека в мен започна да узрява идеята, че да работя с колега, с моя опит и моите знания би било безценно. Не за мен, за вас младоженците. За мен работата е повече. Комуникацията в сватбения ден е по сложна. Мислим за това къде втория човек, пречим ли си, дублираме ли гледните си точки? С какъв обектив е другия?
Аз правя сватбена фотография, защото вярвам, че Бог ми е дал сензитивността да предусещам хората, събитията, моментите. Правя я защото вярвам, че когато си дарен с нещо, което можеш да дадеш на някого трябва да го направиш без значение каква цена ще платиш. Да, работата с втори човек усложнява работния ден, но аз избирам да работя така, защото това дава повече на вас, а аз упражнявам тази професия за вас. Това е моя начин да работя за себе си!