Не бих се определила, като детски фотограф. Въпреки това ми се случва да работя с деца. И когато го правя го правя по моя начин.
Ще използвам тези снимки за да разкажа как виждам аз детската фотография? Масово сме свикнали да виждаме детски фотосесии на коледен или великденски фон в студио. Нее, не това е детска фотография за мен. Не мислете, че казвам това защото нямам студио и си търся оправдание, напротив. StudoBF бе моя мечта, която реализирах след много труд и усилия. И днес си имам мое студио, където мога да правя всякакви детски фотосесии. Но това е моя начин.
Искам да ви покажа и разкажа за децата, там където живеят, където плачат и се смеят, където са техните спомени. Да ви покажа как аз видях първия учебен ден на моето дете. А вие, помните ли вашия първи учебен ден? Може би бегло? Вероятно, по ясно помните ежедневието, понеделник, вторник … и така до петък. С какво нетърпение очаквахме ваканциите. Как бързо минаваше лятото и как не искахме да свършва. В моето детство замръквахме по улиците. Като по малки играехме на куп игри. Изнасяхме тротоарни театри, късахме вестници вместо билети и събирахме стотинки за да купим бонбони за награди на „публиката“. Когато пораснахме игрите преминаха в седенки с разкази и истории до полунощ. Как ми се иска някои да беше снимал онези моменти…
М дааа! Това е моя начин да правя детска фотография. Искам да разкажа на порасналия възрастен не за моето студио, в което е дошъл на гости за коледа, а за неговия дом, живот, история.
Свикнали сме да се снимаме с новите дрехи, когато изглеждаме добре и сме красиви. Той живота обаче не е само на вън, живота е и у дома, където са нашите истински спомени, където носим пижами и сме по пантофи. Там, точно там, между моментите са най – хубавите и честни емоции, които си заслужава да снимаме и помним.
